(Woman Standing in Front of the Mirror Georges Lemmen)

(Woman Standing in Front of the Mirror Georges Lemmen)

Какво е любовта към себе си?

Това е горивото, което дава опция на един човек да доближи цялостния си капацитет, като се извърши със съчувствие, благосклонност и деликатност. Да си дадем пространство и да приоритизираме себе си ни разрешава да приемем живота си изцяло и с цялото си сърце. Любов към себе си е да се научим да демонстрираме добрина към себе си даже когато се борим и страдаме. Да си даваме амнистия, когато вършим неточности. Това значи да откриваме и да имаме вяра в мощните си страни и в дарбите си. Понякога значи да сложим себе си преди всичко. Друг път значи да създадем пространство, в което да идентифицираме потребностите и желанията си. Тази обич включва слагането на граници, а слагането на граници включва любовта към себе си. Тези две концепции вървят ръка за ръка.

На клиентите, с които работя, постоянно им е мъчно да схванат по какъв начин да обичат себе си. Обикновено на първата лечебна сесия дамите могат бързо и елементарно да разпознават някои интернализирани, учредени на срама, убеждения. Те осъзнават, че имат потребност да обичат себе си, само че по-късно блокират, тъй като не знаят какви стъпки да подхващат, с цел да се трансформират. Изгубват се и се чудят по какъв начин да продължат напред.

Какво не е любовта към себе си?

За да разберем по-добре какво включва любовта към себе си, от време на време е потребно да забележим какво не включва. Любовта към себе си не е перфекционизъм, нито пък е непрекъснато положение на благополучие. Тя не се основава на достиженията и външните измерители на триумфа. Не се корени в основаващи се на позор рецензии и боязън. Тя не засрамва, не лъже, не омаловажава и не подлага на критика. Често дамите мислят, че могат да се обичат през възприятие за виновност и самообвинения – като че ли това ще им помогне да станат по-добри версии на себе си. Ако съумеете да извършите разграничението, ще се убедите, че усилието да ставате по-добри, като се засрамвате или самокритикувате, не ви оказва помощ. Напротив, ситуацията единствено ще стане по-лошо и ще се съсипете в очакване някой различен или нещо да ви избави.

Истинската обич към себе си идва от вътрешната страна и се демонстрира даже когато се прецакваме или вършим неправилен завой в живота.

Защо ни е толкоз мъчно да се обичаме?

Любовта към себе си наподобява много елементарна идея. Но за какво тогава ни се коства толкоз неуловима? Ние, хората, сме основани да се стремим към свързване и принадлежност. За дамите грижата се корени в оцеляването. В ранните общества на ловци и събирачи женските действия са се въртели към раждането и развъждането на децата, събирането на храна и вода и основаването на безвредно домашно пространство. Като дами през днешния ден постоянно се оказваме в обстановка, в която би трябвало да се грижим за децата, за родителите, за приятелите, за обичаните си. С лекост демонстрираме грижа и съчувствие към другите, а ни е толкоз мъчно да си дадем време и пространство и да сложим себе си преди всичко. Разбира се, тази податливост произтича от неправилното разбиране, че не заслужаваме или че в случай че се погрижим за себе си, значи сме егоисти. Може би корените на това държание се крият още в публичните послания, в претърпяното в детството или в надълбоко заровени в нас контузии. Или пък просто не си даваме време да превърнем грижата за себе си в приоритет.

Интернализираните убеждения, че не сме почтени, се коренят в срама, а там, където има позор, на любовта към себе си й е мъчно да израсне. Открих, че множеството дами, които се затрудняват да обичат себе си, имат мощен сериозен интуиция. Рядко биха говорили на приятелите си, на фамилията си или даже на врага си по метода, по който приказват на себе си. С времето този вътрешен сериозен изказ основава отрицателен роман – изтъркана пътека, нещо като осемлентова високоскоростна автомагистрала. Понякога да се учим да демонстрираме обич към себе си е като да използваме нож, с цел да сечем избуяли бурени и да си проправим път през гъстата джунгла. 

Ако сте имали мъчно детство, от което потеглят дисфункционални поведенчески модели, любовта към себе си може в никакъв случай да не получи късмет да пусне корени и да разцъфти. Никога обаче не е прекомерно късно да започнете този развой. Можем да се научим да обичаме себе си и да създадем нови, здрави основи за израстване и излекуване, даже в по-зряла възраст.

Къде се демонстрира неналичието на обич към себе си?

Жена, която жертва личните си потребности и стремежи поради другите, е доста евентуално в последна сметка да стане недоволна и фрустрирана. В началото държанието й може да наподобява като отдаване и грижа, само че с времето такава жена губи чувството за себе си и става изтощена, кисела и неудовлетворена.

Причините за неналичието на обич към себе си са доста, а проявленията на изпразнения контейнер могат да бъдат разнообразни. Например повода би могла да бъде ненавист към личното тяло, а проявленията да се показват посредством деструктивни модели като непрекъснати диети, преяждане и повръщане, компулсивно следене на тежестта и сравняване с други хора в обществените мрежи. Възможно проявяване е също безкрайното гонене на прочувствено недостъпни и несъответствуващи сътрудници в ялов опит да се почувстваме специфични и мечтани. Или пък в оставане в нездравословни връзки доста по-дълго, в сравнение с е нужно. Знак за неналичието на обич към себе си е фокусирането върху външни източници, които сякаш да ни зареждат. Често обаче на финала оставаме с чувството за още по-голяма вътрешна празнина.

Понякога неналичието на обич към себе си се демонстрира не толкоз явно – под маската на перфекционизма. Това изказване може да ви прозвучи необичайно. Успехът и достиженията не подхранват ли любовта към себе си? За страдание, когато перфекционизмът и външните критерии за вътрешната ни стойност поемат кормилото, любовта към себе си пресъхва. Усещането, че не сме почтени, стартира да надвива и ни тласка в неверна посока, надалеч от самите нас. Минавали ли са ви мисли като: „ Само в случай че можех да отслабна с 10 кг. Само в случай че можех да си намеря гадже. “?

Натискът да потвърждаваме на другите и на себе си, че сме почтени, се трансформира в безпределно, на вятъра гонене, което неправилно възприемаме като обич. Само че не е. Любовта към себе си е това, което проблясва даже когато не реализираме задачите си или не отговаряме на критериите за триумф. Тази обич би трябвало да включва демонстрация на доброта и благосклонност към себе си, без значение от резултата. 

От: „ Обичам се. Книга с извършения за дами “, Меган Логан, изд. „ AVA Books “
Картина: Woman Standing in Front of the Mirror Georges Lemmen; chinaoilpaintinggallery